автор: ziu

В едно царство хората преживявали като продавали приказки.
На пазара имало всякакви: тъжни, весели, любовни, митични и вълшебни, каквито и да си помислиш.
Живяло там едно момче, което разплаквало с приказките си, неговите истории били тъжни и се търсели най-много, защото хората в това царство били сити, щастливи и радостни и плащали щедро на този, който ги разплаква.
Един ден царската дъщеря се разболяла, както се разсмяла не могла да спре. Угрижен царят бил готов да даде мило и драго на този, който я излекува. Извикал той в двореца всички лечители, астролози, гадатели, магьосници и шарланати от владенията си. Те извършвали хиляди хитрини, лечения и диети, но никой не могъл да излекува принцесата.
Сетил се тогава царският съветник за момчето, което разплаквало хората на пазара. Царят повикал и него и го попитал:
-Млади момко, можеш ли да излекуваш принцесата?
-Мога, повелителю.- отговорило момчето.
-Бъди внимателен, щом поемаш поръката. Ако ли не я изпълниш обаче, ще се наложи да разделиш с живота си.- му отвърнал царят.

На следващия ден, момчето поискало да остане насаме с царската дъщеря, през това време то разказало на принцесата приказката на своя живот, и о чудо! Принцесата се натъжила и спряла да се смее.

След като разбрал за изцелението, извикал го царят при себе си и попитал отново: "какво искаш в дар, млади момко, затова че излекува принцесата?"

Момчето поискало ръката на принцесата, то било доста заможно, но единствено в царството било тъжно, искало и то да бъде щастливо. Кой може обаче да каже, дали щастието е в брака с принцесата и дали тя няма да стане зла и да го бие след време?

Царят бил готов да даде половината царство, но никак не очаквал такъв дързък отговор. Той искал да спечели време и казал на момчето:
- Нека, млади момко, да попитаме принцесата дали е съгласна да ти стане съпруга и ще ти дадем отговор след няколко дена?
През това време тъй като царицата била възмутена решила всячески да осуети сватбадата на принцесата с момчето- разказвач на приказки. Тя я придумала принцесата да постави нереални изпитания на момчето и ако то ги преодолее, което било невъзможно, чак тогава да дадът ръката на щерката си.

Първото изпитание било следното: тъй като годината била гореща и сушава, голямо количество плъхове нападнали складовете на царството, задачата била да се изгонят гризачите.
Тъй като момчето знаело силата на думите, то разказало една страшна приказка на гризачите и им заповядало да отидат в съседното царство.
След като видяли, че складовете са се отърсили от напастта, царското семейство поставило втората задача. До сами двореца реката излязла от коритото си и започнала да залива царските ниви. Те поискали момчето да върне реката в предишното й русло.
Момчето на свой ред разказало друга приказка на реката и тъй като владеело силата то придумало и нея и тя върнала обратно в коритото си.

Третото изпитание било по-невъзможно и от първите две. До границата наближавали войските на съседното връждебно царство на тъжните хора, момчето трябвало да ги върне обратно, ако искало да спечели ръката на принцесата.
Момчето стигнало до границата, тъй като владеело дар слово то разказало своята трета история и това, че който завладее царство би бил обречен на вечно щастие, и би се разблял от неспиращо веселие. Тъжните хора се замислили, те не искали да си загубят меланхолията и се върнали обратно в своето тъжно царство.

След като момчето издържало и трите изпитания, царят и царицата вдигнали голяма сватба. След време принцесата се влюбила безумно в момчето, защото то вечер я приспивало с приказки, било сладкодумно и в неговата компания никога не било скучно. Но момчето продължавало да бъде нещастно, то грешало като си мислело, че щастието е в брака, защото щастието било в това да намериш себеподобни, с които да можеш да си споделяш приказките.
След година от брака на младото семейството се родили близначета, момче и момиче.
Те също от малки почнали да измислят истории, баща им ги научил на силата на думите и още на това, че тя се крие във вниманието на четящия или слушащия, че те не трябвало да го губят никога. Сторят ли го и най-добрата им приказка би била безинтересна.