автор: Beethoven

Живяло някога, в далечна страна, момиче с неземна красота и неестествени способности. Всъщност, и красотата ú и способностите ú били пословични.
Факта, че била надарена с първото, изобщо не означавало, обаче, че и било лесно да си намери съпруг именно поради второто, по простата причина, че в онези размирни времена, на това да умееш да вариш разнообразни магически отвари не се е гледало с добро око. Въпреки това, заможен момък от селото, проявявал явното си обожание към момата. Тя била наясно с това, но за голямо негово съжаление, не проявявала никакви признаци, че отвръща на чувствата му със същото, дори напротив.

Това имало своето логично обяснение – сърцето на красавицата на кралството вече било заето за, не кой-да-е, но именно най-красивия и снажен момък в цялото село. Всеки ден, когато го виждала да минава наблизо, сърцето ú прескачало. Но разбира се, тази любов също била несподелена – в противен случай, това би било края на приказката. Възлюбения ú бил щастливо оженен.

Доброто момиче, което до този момент никога не било злоупотребявало с познанията си, било толкова отчаяно в своята любов, че решила да прибегне до любовна отвара, за да осъществи мечтата си.

Отнело ú много време и саможертви за да я приготви, но тъкмо когато го сторила я застигнала ужастната вест, че възлюбеният ú е починал през нощта, прободен от крадец, който впоследствие избягал, без да вземе нищо със себе си от къщата.

Тя не отвърна нищо на вестоносеца. Просто взе шишенцето с отварата и злезе навън, носейки се по прашните улици като в някакъв сън.

,, Той е богат и те обича ” беше единствената мисъл, която беше останала у нея. Отвори капачето на шишенцето, почука на дървената врата и отпи. Студена, дива магия потече по вените ú.