автор: jonkata

И привидно само
има ме
във локвите
със вчерашния дъжд
да споря
и по покривите
с птици да говоря.
Бродя в сънища ти
по извървяни пътища
следите трия
и ме има…
Не за зрящите съм
пред усмивката ти
просяк…
няма те…
От кого ли още да го скрия?