автор: kiart

Поразтребих туй-онуй в душата.
Чистих й комина -
колко сажди.
Закачих картина на стената,
леко накривена -
адски важно.

Кървави вина наточих рано
от килера стар -
уют греховен.
Сложих мед и плодове отбрани
край погачата -
луна любовна.

Свещ запалих и дърва нацепих.
Във камината -
последен въглен.
Плиснах в ъглите вода от шепи.
Зажаднял съм.
И с молитви пълен.

Чакам, излекуван от въпроси,
с първите звезди
към мен да свърнеш.
Да ме навестиш с вълшебства боси,
с месец издоен.
Да ме прегърнеш.

Виното е древно и кръвта ни
древна ще гори -
с нестихващ въглен.
Няма сух и празен да остане
старият бокал
с молитви пълен.