автор: angar

         Зер Ангар ши ми разпрая,
         чи акъли няма...
         Шму затворя най-накрая
         два буркана! ...
                         (Калина)

ИзпрАти ми Калина два буркана
с акъл от дама!

Ах, да не бях ги никога отворил!
Да бях ги във хладилника затворил
или да ги изхвърлех на боклука!
Но пусто любопитство – ще ме спука!

Акълът й изскокна от буркана,
та във главата ми – и се захвана
една такава невъзможна драма!

Аз знаех, че Калина е проклета,
ала съм знаел за една десета
от истинската лудост, на която
била способна тя във знойно лято,
когато я налегнат топлините!

Туй "скок-подскок, и пльок,
търкулване по склон,
целуване на рибки със поклон,
бълбук бълбук"*, леглото да люлее -
в такова съвършенство ги владее!

Но моят ум веднага я подгони:
- Къде се вмъкна!
В таз глава царят закони!

Какви закони, брате! Кой ги спазва!
Акълът на Калина е със пазва,
а пък акълът на Ангар къде е –
той денем, нощем – все се вре из нея!
Сега му паднало – и ще упусне!!!

Развихри се, чак във галоп препусна -
нали във черепната ми кутия
е празно, няма де да му се скрие!

То бяха
гоненици, глезотии,
закачки и сръдни,
и хвърляне чинии..!

Главата ми фуча, та ще се пръсне!
Да можех как – сам бих си я откъснал!

Обливах се във пот, горях от жажда!
А де е Крисси - с мигли да охлажда!

Едва среднощ те под кората се завиха,
пошепнаха си, и се укротиха.

Какво ще става сутринта обаче –
дано не трябва пак от моста да се скача!

(И ако още глупости ви наговоря,
те все ще са зарад акъла на Калина –
да повторя!)

_____________
* Препратка към стихотворението "Подскок, подскок" на alfa_c (Калина)