автор: fightingone

В един единствен час да съм свободна!
Свободна, далече!
Като нощната музика в сферите.
И да полетя високо над дните
бих искала
и да търся забравата –
през тъмната вода да вървя
след белите рози
да подаря на душата си крила
и, о, Господи, да нямам представа вече
от горчивината на дългите нощи,
в които очите стават огромни
от безименна беда.
Сълзи мокрят страните ми
след нощите на лудостта,
на умопомрачението от красивата надежда,
от желанието да скъсам веригите
и да пия светлина –
Един единствен час да погледам светлината!
Един единствен час да съм свободна!