Припомнено от коментарите за нощите на Дара...
(Ала споменът е по-жив от мен самия)
Защо ли име войнствено избрано е за туй бижу?
***
Сутрин. След звездна нощ.
След нощ любовна...
Приготвяш се за работа.
Поглъщам те със поглед.
Прекрасна си във свойта голота.
Изваяна, изящна, нежна...
Някой казал ли ти е,
че си родена за любов?
Утро е, а ти - прекрасна...
И в миг едно бижу
закрило е Венера.
(защо ли с име войнствено зове се то?)
Улавяш погледа ми,
а стаята изпълва се
с любовния копнеж.
(кипеж от миналата нощ)
Засмиваме се двамата,
заливаме се в смях -
политаме един към друг.
Отмяташ ластика на прашката...
О, миг... Едва сега разбираме
какво е повик на страстта!
Порив, породен от...
прашките...