автор: Elling

Те имаха много зайчета
(сред тях и слънчеви също)
едни спяха на кравайчета,
други търчаха към къщи.
Там вътре до голямата камина,
неуморно бъркаше в казана
висока,зеленоока Ангелина
веднъж тъжна,а друг път засмяна.
Готвеше и се чешеше по крилата...
Да я съжалим ли?Да?Ох,горката...
Много челяд трябваше да храни,
а и гости идваха все отбрани.
Ето пристигат Ангар и Галахад,
как се изпуска безплатен обяд?
Ей я и наша Калина с кузътъ,
дръж я,дан упасе на Дядо_Поп брадътъ!
Добре,че Билкарката е досетлива,
рано стана,отиде за коприва.
Тя знае,че не става само с акъл,
коремът щом е празен,човек става вълк (silver).
А явно някой е във вдъхновение
или по-скоро май е на зор :
"Мамка му това не_е_до_умение ..."
Чий е този глас?Ами на Матадор!
Творецът беше много зает,
за паметник пишеше епитафия
издълбал я бе вече отпред,
но нещо обърка и ...сгафи я.
Ядоса се и паметника катурна,
мъничка се оказа скалата.
"Знаех си - кратка и каламбурна,
но май прекалих със словата..."
Има тук оше герои,героини -
шест хиляди и петстотин парчета,
ама е време Елинг да си почине,
от сън сега се нуждае "поетът"....

А коя е оная фигура скрита зад маска?
Е,естествено,не Лора...Това е .....