автор: Rumir

Сега те целувам – безпаметно,
така като гледам- късно е.
Ще ставам след малко вярно е
теб ще те буди утрото.
Другия път ще лудуваме
и пак ще тръгна – повярвай ми,
през съна си, който е мъдър
а не си знае мярата...

Но пак ще заспиваме ,мила,
за сетен път –праведни.
На другата сутрин ще рия
в ръцете си - изостанали
в които след няколко века
ще скова- портретите нови
и тогава, вярвай ми – вречени

ще се будим – безбожни...