автор: Hemu

(Звуци от старата ракла)

- Запей ми, либе, песента любима,
  а славей гласовит ще ти припява.
  Лее се гласа ти, също медовина,
  южен вятър топлещ как повява.

- Болно ми е, либе, и ми се не пее,
  идва утро, с него ще да тръгнеш.
  Лепнат устни, на душа ми зле е
  и знам, година не ще се върнеш.

- Стой ми, либе, за малко приседни,
  ела, обвий ме в прегръдка нежно.
  Дорде се лутам по чуждите земи,
  все ще нося чувството копнежно.

- Аз прегърна ли, не ще пусна вече,
  мига да се разделяме иде и боли.
  Ако можех, дошла бих с теб далече.
  Либе мило, по скоро дома се върни.

- Утро е навън, последно целуни ме,
  дай целувка, на устни ще ми остава
  и ще ме топли, хайде, прегърни ме...
  Мило мое, ще тръгвам, развиделява.

- Либе мое, ела силно да те прегърна,
  аз ще целуна, устните да ти подпаля.
  Дойдеш ли си, не ще съм вече трудна
  и ако е рекъл Господ, рожба ще бавя.

(а)

25.06.2007г