автор: zarichinaya

май, 1968

Сутр
Ин слънцето ми се усмихва
и усещам, че небето ме обиква.
                    Но не и ти.

Цветето цъфти за мен
и калинката по него
пърха плавно към върха.
                    Но не и ти!

Короните на дърветата ми се смеят,
сфетофарът ми намига ,
а тролеите нарочно аленеят
заедно с червената ми нова риза.
                    Но не и ти.

Даже скакалецът гаден
дето иначе така ме плаши
днеска леко ме погалва
с пипалата си…
                    Но не и ти!

След туй грозната хлебарка на паважа,
се престори на умряла
само да не ме тревожи.
                    Но не и ти.

После продавачът в Мола
дето вечно хока хора,
нежни думи сподели.
                    Но не и ти!

Хората дори в тролея
пак се блъскат, та да сварят
да си ме докоснат нежно.
                    Но не и ти.

Всичко живо ме обича -
птичките ми кацат в очите,
аз ги гоня важно с клепачи.
                    Но не и ти.

Ти си строг, намусен и суров.

Зная, криеш, че света
отразява само твоята душа.
                    Но не и ти…

Ян-а