Довели го силом от пустото село.
В кожухчето крил си чекийка и брус,
и – колчем на балкона градски излезел –
ножчето точел - по своя си вкус:
замислен разрохквал земята в саксиите –
там спорел със мравки, с калинки, с листо;
понечвал антени да реже, да стрие
на прах стъклариите на тоя балкон…
… етажът е точно на двадесет метра –
над кофите с гниещ и тлеещ боклук…
Него ден – през парапета –
старикът си тръгнал…
Летял ей до тук…