автор: kristi

Поетът, с палто на цветя,
рисуваше себе си
по празните улици.
Валеше в очите му сняг.
Усмивка на кестени
го прегръщаше топло.
Балони танцуваха
в издутия от стихове джоб.
Като краен квартал
се разхождаше, самеца,
по площада – самотник
и сричаше локвите:
Ти си дъждовна…
Ти си потънала в кал…
Ти си цяло море…
Ти си просто отчаяна локва…
И като тъжния клоун,
под купола скъсан на цирка,
със старите си обувки
ги разсмиваше…