автор: angar

Бърза бистрата речица,
трака воденица.
Мелят камъните бели
ръж, просо, пшеница.

А през росната полянка
вие се пътечка.
Нещо е оттам минало!
Дали не е мечка?!

- Не е мечка, нито крава,
а една мливарка,
тръгна билки да събира,
че била билкарка!

Аз реших да я запитам
дали е от Варна -
както нашата Билкарка,
или от Каварна!

И по стъпките й тръгвах.
Ала под баира,
зърнах нейната пътечка
с друга да се сбира.

И тревата по-нататък
тъй бе овършана,
че ако не бе зелена,
да е вече слама!

Сякаш върху таз полянка
двама са лежали,
или много дълго, или
много са тежали!

Толкова да се ядосах!

- Може ли мливарка
билките така да мачка!
А е уж билкарка!

Тук една мливарка друга
редом с мен застана,
за ръката ми ме хвана
и така подхвана:

- Не мисли ги ти тревите,
те ще се изправят!
Но игрите сред тревите –
те не се забравят..!