автор: haramia

По нея се събират бездомни
животи -
опитомени нелюбимци,
които влачат дните си след своите стопани,
лаят се или се подушват подозрително,
хранят се с остатъци от истини,
със ежедневия, мухлясали от толкова оплакване
и много често препикават
кварталните събития.
Понякога са гладните кърмачета,
заиграли се с гърдите й,
в очакване на мед и мляко
или само мляко,
или просто сладост от игра,
потекла между пръстите.
Често са сърдити,
тайно я наричат уличница,
с гняв я обладават и заспиват на бедрата й,
плащайки с подрънкващи проклятия.
Един път във годината, когато
напъпили надежди плъзват по зелената й пазва,
а разцъфнали желания разпръсват аромата си,
тя вирва своята опашка,
разгонени очаквания хукват след нея,
съвсем забравили,
че са скопени.
Тогава
улицата се разплаква
с черници, сочни като лятна нощ
и притихва в ъгъла на някой залез,
за да приспи децата си.
И тя, и те
сънуват
обич.