 |  на всички мъже
Развихрило се, необуздано зло -
все на нас, видите ли, приличало.
Да се влачим неугледни до гроб
със вините си непречистени...
Всяка искана ласка омраза била,
(без умора да доказваме ние чувства)
но пък увереността ни - суетен порок.
Иди после отново обичай...
Какво, всъщност... Имате здрави крака.
Правеното добро го премачкайте,
топлината обмисляйте - без сетива,
(та слабостта ни към вас няма граници)
а нужното ни себеуважение - личен морал,
низгвернете като предателство.
За десерт - силен, звучен шамар!
Позволили сме си да желаем децата ви...
Публикувано от aurora на 21.06.2007 @ 14:36:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Любвеобилие" | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Любвеобилие
от templier на 21.06.2007 @ 14:59:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Като цунами страховита,всичко мъжко по пътя помита:)) Какво им остава на слабите,освен да бягат от безграничните ни слабости! Да видим на кого му стиска такова любвеобилие:) |
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.06.2007 @ 16:52:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ами то няма угодия, рицарко! Ако сме търпеливи и меки, демонстрираме безхарактерност; ако се бунтуваме, че и с основание, не ги уважаваме и зачитаме, остри камъни сме, и так далее дефиниции. Да не продължавам, че... Ни така, ни така. Не да му избият балансите на човек, ако ще да са от армирани стоманени оребрени пръти клас B500B, ами познай!
:)
Не ги провокирай излишно, те не се връзват, за разлика от нас. За сметка на това пък типично по мъжки преминават директно към самообесването…
:)
|
]
Re: Любвеобилие
от Dimi на 21.06.2007 @ 15:48:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво, Рейни, страхотно силно пишеш! |
]
Re: Любвеобилие
от ma_gi на 21.06.2007 @ 16:04:09
(Профил | Изпрати бележка) | Ехааааа!Звънтяща плесница...
Поздрави! |
]
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.06.2007 @ 19:48:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Кое ще мине - ‘любвеобилието’ или точното му значение?
Всъщност каквото и да е или да не е, каквото и да мине или да не мине, ще ти кажа на ушенце една тайна – пак ние ще сме виновни.
Спирам, за да не ме обвинят в сексизъм...
:)
|
]
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.06.2007 @ 08:56:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Жестоко е, да.
Жестоко е такова отношение, а стихът – само следствие и мъничко дар слово.
Така не може...
Имаш всичките ми усмивкки и правилно те разбрах, нали?
|
]
]
Re: Любвеобилие
от vassilenna на 23.06.2007 @ 09:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | Има силни мъже. които ни идват вповече и за това приемаме думите им като обида, а не като обич.
Поздрави за стиха. |
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.06.2007 @ 09:52:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | С цялото ми уважение към теб, така може да се изрази само един мъж, Василена.
Обида? Много мека квалификация. Аз бих казала - преминати дълбоки граници, които една жена не може, а и не бива да си позволява, ако държи на себе си, дори чудесно да знае какво стои зад тях. Не си права, изобщо.
Обич... Особена дума, за всеки различна, виж даването й е еднакво, откакто свят светува.
Благодаря ти за вниманието и оценката.
|
]
Re: Права.
от regulus на 24.06.2007 @ 00:08:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Любвеобилно права си, разбира се! Не ни прави чест!.. |
Re: Права.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 00:30:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | За всички едва ли съм права, и това е видно, но поне имам честта да ви го кажа в очите.
Без да обобщавам, не обичам. Всеки за себе си да преценява...
Ако някой си мисли, че е лесно – лъже се. За честността в очите. Само изглежда лесно.
Но пък животът е чудесен така. И ако ни харесват, харесват истината.
Специални благодарности за мъжкото ти отношение към моя стих.
Единственото.
Знам, че е искрено.
|
]
Re: Очно.
от regulus на 24.06.2007 @ 00:42:42
(Профил | Изпрати бележка) | Искрено е, да!.. Но изчакай до утре - сигурно ще има и други!
Ама го каза в очите!.. |
]
Re: Лейди,
от esperanca (medina@dir.bg) на 24.06.2007 @ 00:48:39
(Профил | Изпрати бележка) | нали знаеш ,че съм тук, нарочно изчаках да мине време, защото поради моето "Само за мъже" един ме обвини, че си лягам преди да си стигна у дома, затова не коментирах тук, за да не ти донеса лошото му отношение,но съм с теб, Лейди и съвсем да не ти минава, кой каквато попара си надроби , да си я сърба :)))
Прегръдки, ако някога се видим, първото мартини е от мен!!! |
Re: Лейди,
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 01:05:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Преди години един приятел непрекъснато се притесняваше да не ми пренесе лошото отношение на хората спрямо него към мен. И аз само се усмихвах. Защото това са абсурдни неща за мен. Никой не може да ме спре, ако желая да съм с когото и да е. Споделям го без повод, и по повод повода. А иначе...
Попарата, когато има особени съставки, и е в обща паничка – като отношение, че и с обща лъжичка – като отношение, е много горчива понякога. Нищо де, мога да я излея в нечий скут, щом трябва, дори да изгори и моя...
Мартини! Откъде ти хрумна? Не обичам... Но ще се жертвам, от мен да мине!
:)
Благодаря ти! Не само за този коментар.
|
]
Re: Лейди,
от esperanca (medina@dir.bg) на 24.06.2007 @ 01:15:59
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, ами като не зная какво обичаш, щото аз не мога да пия и го карам на мартини, понякога до 7-8, но пък нищо, ще пием каквото ти пиеш , ще ме научиш !!!
И аз обичам така, право в лицето, няма значение дали е паничката с попарата или чашата с питието,е , може и в скута, ама за целта да е нещо вряло - горещ шоколод/ че ми идва на ум вряло олио, да не ставам садист/!!!
И аз ти благодаря - не от възпитание, а сърдечно, за всичко, за мен е удоволствие !!! |
]
Re: Любвеобилие
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 24.06.2007 @ 13:18:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрави за любвеобилието...Точно на деня на Свети Йоан Златоустий, дано и от устите на нашите мъже се леят добри думи, а не упреци... |
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 24.06.2007 @ 13:44:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Мъжете и жените – тема, по-стара от света...
:)
Понякога има уникални парадокси – изграждат ни като жени-личности, каквито е прекрасно да бъдем, както и изгращаме сериозни височини на съответните ни критерии, а впоследствие, когато проявяваме същите тези качества и критерии, получаваме любвеобилни шамари от същите тези хора. Не задължително физически, но разлика всъщност няма.
Дано, дано! Лично ти го пожелавам и на теб, Ида!
|
]
Re: Любвеобилие
от Meiia на 26.06.2007 @ 18:25:14
(Профил | Изпрати бележка) | Ааааа, не!:) С чувството за вина се извършват едни от най-големите и най-фините манипулации. :) И съм ужасно против "то" (или "То"-то) да попада в мъжки ръце, без изричното ни позволение:), ако не сме решили обаче да се забавляваме сами със себе си, да експериментираме с издържливостта си и сетивните си предели. Иначе-не!
А децата ги желаем най-вече заради себе си, няма какво да залъгваме:). Останалото е нюх към природния код, необходимост, с която сме създадени. Завоевателите нека не се ласкаят чаааак толкова много;). А за двойните стандарти в морала да не говорим, че мога да избухна така, както съм си кротка и хрисима:)
Злото ли?! Всеки сам да открие разковничето му, но при пълно откровение пред себе си за собствените грешки, не за тези на другия:). И ще дойде време за покаяние...то, в Писанието си е казано, но с тази свобода трудно решаваме да се нагърбим, защото, преди да усетим лекотата И, сме износили толкова тежест в душата си, че след това вече не ни е до измислици.
Разприказвах се, ама като ме предизвика!:))) |
Re: Любвеобилие
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 26.06.2007 @ 19:00:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На глас се смях, докато четох споделеното от теб...
Не, бе! Чувството на желание е отправено изключително към партньора като такъв, а за нас самите усета се появава впоследствие, и това е преди всичко невероятен и рядък комплимент за него и чувствата ни, а да си позволят да иронизират точно това? Истината е, че не помня изобщо толкова да съм изригвала вътрешно и да ми се е замъглявал мозъка от гняв. Стихът бегло го допира. Ужас, ужас, ужас!!!...
:)
И съпоставено с един милион несправедливи и противоречащи си (във времето) думи – точно, двоен стандарт, трябва генерално да си се обезличил, за да го приемеш мълчаливо, така че много моля! Всъщност наистина се смея – като накокошинени японски петлета сме с теб...
:)
Спирам по темата (ти си казала прекрасно някои нещица) и исках да ти кажа - липсваше ми! Боя се, обаче, че и на себе си си липсвала. Познавам това състояние.
Добре дошла, Михаела!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 459
ХуЛитери: 5
Всичко: 464
Онлайн сега:
