автор: butterfly

Ирисите на времето се разтварят
и поглъщат вихрено
всяко парченце недовършен флирт,
всяко изнемощяло очакване.
Тя е сама на масата,
хипнотизирана
от разяждащо отчаяние,
пътният сак е приготвен,
чашката за кафе празна,
мивката прясно измита,
билетът за връщане пари ръката й
като нагорещено желязо,
лято е,
липите почти прецъфтяли,
прашинки танцуват по тротоарите,
животът се отразява предателски
в прозореца
на бързия влак,
прегърбени слънчогледи
протягат глави към залеза
и устремено побягват
назад,
към далечния бряг на забравата.