Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 883
ХуЛитери: 5
Всичко: 888

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Elling
:: Marisiema
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСпасение
раздел: Разкази
автор: PLACEBO

Жената се погледна в огледалото.
Сълзите й се стекоха по лицето, по шията, а после, все още непресъхнали, си проправиха път към раната й.
На мястото на прекрасната й, добре оформена гърда, зееше грозен шев.
Тя не желаеше да се среща с никой, след операцията. Въпреки дългите разговори с хирурзите и психолога на болницата, които я убеждаваха, че тя е все още онази хубава жена, с красив бюст. Но тя вече не беше жената с бюста, след която всеки мъж се обръщаше. И никога нямаше да бъде. Беше половин жена, не, дори – не беше жена.
Месеци наред изкара в изолация, допусна до себе си единствено дъщеря си, дори не и малката си внучка, която обожаваше.
Осъмваше пред компютъра. Намери нови приятели, които лъжеше, че е в чужбина. И затова няма как да се запознаят.
Докато... не го срещна Него – мъжът, който доскоро живееше в графата на отписаните – бяха му казали, че му остават 2-3 месеца живот. Морбус Ходжкин... Страшна диагноза!
Жената, незнайно защо, се почувства силна покрай него. Бяха сродни, явно.
Тя не Му призна, че – всъщност – не е жена... Жена без една гърда... Била оперирана, вече е ОК.
Няколко седмици осъмваха заедно. Бяха се превърнали в едно цяло.
Да се видят?!
Защо не!
Просто една среща – нищо повече – си помисли тя, гледайки грозния шев в огледалото.
Подплъти сутиена си с памук. Може би щеше да се реши на трансплантация на протеза. Но... някога, не сега. Сега нямаше желания, нямаше мечти.
Срещнаха се, и въпреки нейната дълбока съпротива, сърцето й затрепка лудо. Хареса Го!
И след няколко часа, прекарани в едно кафене, се озова в неговата скромна квартира.
Знаеше какъв ужас ще изпита и тя, и Той. Когато види шева.
Мъжът внимателно разкопча сутиена й. Тя мижеше, трепереше, и беше готова да си тръгне.
Пауза, малко по-дълга от обичайната.
След нея, устните Му докоснаха мястото, където някога имаше женска красота.
Душата Му получи своето Спасение. Даде Любов, която не беше давал никога досега.
Тя се почувства такава стопроцентова жена, каквато не знаеше, че е.

--------------------------------------------------------------
Евгения Маринчева
19 юни 2007
*Св. ап. Иуда, брат Господен



Публикувано от Administrator на 19.06.2007 @ 19:14:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   PLACEBO

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 36812
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Спасение" | Вход | 11 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Спасение
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 19.06.2007 @ 19:39:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Твоите герои са все едни такива, красиви, Плацебо. Има ли в действителност такива хора?


Re: Спасение
от butterfly на 19.06.2007 @ 20:09:25
(Профил | Изпрати бележка)
Много е истинска героинята, Жени! Това са проблемите на толкова много жени.
Сродни души... Да, те съществуват, стига да се открият.
Поздрав!


Re: Спасение
от Angel_stz (vania_stz@mail.bg) на 19.06.2007 @ 21:15:29
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен разказ..истински..познати чувства..до болка осезаеми усещания..отчаяние...комплекси..истински хора..с истинска любов..Благодаря, че го написа..Трудно се излиза от подобно състояние на духа, собено след като не можеш да промениш станалото..много неща трябват...най- вече любов. В нея е магията...Поздравления!


Re: Спасение
от joy_angels на 19.06.2007 @ 21:19:08
(Профил | Изпрати бележка)
Имаш моите 5 прегръдки, Жени! Темата е много болна и те поздравявам за пестеливия начин, по който предаваш една огромна драма. За всичко е нужна любов, а ти я имаш. :)))


Re: Спасение
от Dimi на 19.06.2007 @ 21:36:17
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса, Жени, силно пишеш и интересно. И темите са ти хубави, особено тази сега. Браво!


Re: Спасение
от radi_radev19441944 на 19.06.2007 @ 23:10:11
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Малко тъжничко, но сега му намират цаката. Да живее силикона и високите технологии.


Re: Спасение
от Hemu (guug@abv.bg) на 20.06.2007 @ 08:27:40
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно и болезнено ...
Тежката реалност на нашия свят.

Поздрав за разказа и усмивка за теб.


Re: Спасение
от Jiva на 20.06.2007 @ 08:50:33
(Профил | Изпрати бележка)
всъщност разказът не е тъжен...тъжни сме, преди да повярваме, че е възможно да бъдем, въпреки...и само любовта може въпреки! радвам се, че вярваш в това и си го предала така, че и другите да повярват!

поздрав, лекуваща душите!:)


Re: Спасение
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 20.06.2007 @ 23:05:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Поздравления за разказа, Жени!!! Наистина Любовта е Спасението за всичко! Най- красивите неща не могат да бъдат изрязани, защото са неприкосновени. Любовта заличава всички белези. защото тя самата е белег- най- дълбокият и красив белег.
И ти отново го доказваш с разказът си.
: ***:)


Re: Спасение
от kristi на 20.06.2007 @ 23:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
Нещата от живота, Жени!
Умееш да улавяш миговете....
Защото твоят текст е точно това - уловен миг на случване:

Душата Му получи своето Спасение. Даде Любов, която не беше давал никога досега.
Тя се почувства такава стопроцентова жена, каквато не знаеше, че е.

Прегръдкиииии :))))))))))






Re: Спасение
от miglena на 26.06.2007 @ 14:25:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
напомняш ми за един скулптор, който няколко години творил в един параклис и казва за произведенията си: описвам живота, смъртта и времето ... като символи, като икони са образите, създадени като въплъщение на Вярата и Любовта и Спасението ... силно, много силно ...