автор: dara33

На всички поспаланчета и ранобудничета
посвещавам тази приказка с обич!

-Кукуригу, кукуригу, кукуригу!
Пеел петльо всяко утро. Щом слънчицето започнело да наднича из облаците, и да ражда новия ден. С весел глас Петльо възвестявал на всички, че утрото е дошло.
-Ставайте вече, поспаланчета. Слънчо изгря! Подканя ви да скокнете, и да се усмихнете също като него.
Така говорело Петлето. То се казвало петлето Ригу. Без кукуто отпред.
-Я, по тихо си кукуригал, аз още спя! казало котето мързеланче на Ригу.
-Ами стани, и виж слънчо изгря, хайде котенце отвори очички.
-Не ме закачай Ригу, искам да си нанкам. Остави ме.
После пак се унесе в своите котешки сънища. Блаженно потрепваше с мустачки, и мъркаше доволно. Със сигурност сънуваше нещо много, ама много хубаво.
-Кукуригу, кукуригу, кукуригу!
Весело си пеел Ригу огрян от топлите слънчеви лъчи на настъпващата зора.
-Ставайте пухкавелчета, време е ...
Дори и не обърна внимание на котето мърморанче, дето все мързелуваше, и през деня, и през ноща. Петльо продължи да пее с пълен глас. Весело и напористо, така че всеки да го чуе. И всички чуха неговата песничка за добро утро. Започнаха да надигат главици, и сънено да протягат ръчички и лапички, всеки каквото си имаше. Дори копитца. Кончето и то се събуждаше от Петльовата песничка. Денят нахлуваше с пълна сила, като най-нежната балерина на света, но сияйна и блестяща, като царица-балерина беше новият ден. Квачките се заразхождаха из двора. Започнаха да кълват зрънца. Гордееха се с Ригу, и чудният му глас. Патката поведе патетата към реката, а те доволно поклащаха пухкавите си коремчета и следваха майка си неотлъчно. Кравата замуча нетърпеливо, очакваше я паша на зелената полянка. Момченцето взе в ръчичка стомна от глина, за да налее водица за козичките, а козичките поклащаха брадица в очакването на водица.
Кучето отиде при овчиците, пак да се убеди, че всичко е наред.
-Добро утро!
казаха белите маргарити в градината.
-Добро утро!
отговориха огнените невенчета, и се усмихнаха на слънчо.
Вятърко понесе шепота на доброто утро, и всеки го чуваше, и всеки се усмихваше.
Всички обитатели се заеха с работа. Котето мърморанче продължаваше да си лежи под стряхата на къщата, и не чуваше нищичко. Спеше си, мъничето. То си беше мързеланче и най-много обичаше да си спинка и мърмори. Друго не обичаше да прави. Даже мишлета не гонеше. Оставяше ги да си тичат на воля, а те даже играеха на прескочи котенце, а той си спеше през цялото време.
-Мър, мър, мър...само това се чуваше от котешката муцунка.
Един ден петльо го заболя гърло.
"Ах, каква беля, сега кой ще събужда обитателите на къщата"
притесняваше се петльовото сърчице. Отиде при котето поспаланче. И каза Ригу на котето от двора, дето все си нанакаше:
-Имам нужда да ми помогнеш.
-Какво искаш Риго? Нали ти казах да не ме закачаш.
-Болен съм, и нямам глас. Ако не изпея песента рано зарана никой няма да стане, и всичко ще се обърка. Помогни ми, котенце, ти си мърморанче, но имаш добро сърце, знам това.
Така казал Риго на малкото котенце.
-И какво е нужно да направя? Ако искаш чайче, да отида да сложа на котлона, така ще оздравееш по-бързо?
-Не това искам от теб. Чай ми направиха квачките. Моля те, утре пей вместо мен, че да станат всички. Моля те, котенце мърморанче.
Котето протегнало лапички. После се прозяло. Така му се спяло. Ама, как да откаже на Ригу, петлето от двора. Ригу бил любимец певец на всички от там.
-Но, аз не мога да пея, като теб. Как ще пея, рано зарана?
-Важното е да се пее, че да се събудат всички.
Речено-сторено. Когато зората започнала да се надига, Ригу отишъл и събудил мърморанчето.
-Хайде, коте време е да пееш...утрото дойде!
Скокнало котето и запяло:
-Мяуууу, куку, мяуу куку, мяуу куку ставайте време е защото зорницата изгря. Денят започва пак!
Чули всички странната песен на котетото. Първо се смяли. После го посетили да му кажат благодаря, защото без песничка трудно се става сутрин рано-рано.
-Е, не пя като петлето Ригу, но събуди всички. Благодарим ти, не искаме да пропускаме деня. Така казала кравата. Било и време за зелена тревица.
-Пя странно, но те чухме. Благодарим ти, котенце-мърморанче.
Така казали цветята от градинката.
-Пя смешно, но сладко...казали патетата, тръгвайки с майка си към реката.
-Ех, че си ми певец! после момченцето погалило котето по главицата. Взело стомничката за водица, и тръгнало да я напълни.
-Бау, бау, коте добре се справи. Успя да ни събудиш всички, даже и овчиците.
Петлето Ригу отишло при котето и казало:
-Ти си истински приятел, благодаря ти, че пя вместо мен това утро.
От тогава Ригу и Мърморанчето станали най-добрите приятели. И котето вече не спяло по цял ден. Научило се да се радва на новия ден, като всички обитатели от къщата. И винаги било весело там в двора, защото винаги имало песни и сърца, които се радват на слънчевия или дъждовен, но нов ден!

В двора на Петльовия дом има радост, песни, веселба. Всички със добри сърца пеят от зори до вечер. Дори и котето дето обичало да нанка, и то пеело, по неговият странен, но сладък начин. И се смеели от сутрин до мрак. Ригу оздравял, и всяко утро щом започнел да кукурига гордо изправен на плета, мърморанчето отивало при него да срещат зорницата заедно!



автор: Лили Спасова