Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 0
Всичко: 445

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВърхове
раздел: Есета, пътеписи
автор: jurasik55

Колко е приятно

Колко е приятно да усещаш отново приближаващата топлина на късното циганско лято, винения мирис на закъснялата слънчева есен, особено когато вървим двамата с теб.

Ръка за ръка!

По прашните, неутъпкани друмища на нашия живот!

От косите ти струят лунни пътеки, по слепоочията са се появили първите предвестници на снежни преспи, но тихо и мълчаливо, с преглътнати спомени и неочаквано бъдеще, вървим непроменени напред!

Без да знаем защо...

Нощта отдавна е прескочила луната, скрита зад близките хълмове, бродим сред поля и гори, сред вятъра на времето и студени мъгли, безнадежни и покорени от времето, измокрени и изморени, отложили щастието за по-добри времена...

Скоро ще дойде превалът, мислим си двамата, скоро ще дойде върхът и всичко ще стане по-различно.

И по-тихо.

И по-спокойно.

Защото все още могат да се различат светлинките на притъмнялата долина под нас, някъде съвсем наблизо вече припява закъсняло щурче, но горе до върха вече е близо, още малко и ще стигнем най-сетне това нанагорнище, което всеки определя в своя живот.

Усещам дъхa ти, който мирише на смокини и грозде.

Близките храсти стават реални!

Усещам, че онова, с което съм те търсил толкова години, и то като мене, много се е променило - бели пътеки от гордост, проблеснали светкавици на надежди и болка.

Как ли да те успокоя?...

Здрачевината полека се разрежда, превръща се в ранно утро или късен следобед, но ние продължаваме да вървим напред...

Напред към върха!

Във всички времена, успокоявам се аз, от първичните спомени до последния си дъх човек все се стреми напред, за да запечата върху земята своя живот. Затова всяка книга, която някой се е опитвал да напише, никога не е имала нито начало, нито край.

Но дори и без край, без дори да си разбрал собственото си начало, тя е красива, заради това, че сам си я създал.

В синьото време на деня, когато от върха вече започва да се спуска прохлада, след малко ще започнат да мъждукат далечните сребърни звезди. Но ние вървим все така, помъкнали собствената си надежда, о, моя малка Музо, за да приседнем някой ден спокойни и уморени сред всички тези стремглави планински човешки ручеи.

Уморени, но щастливи...

Имам чувството, че докато се държим ръка за ръка, звуците на природата около нас са станали сякаш по-отчетливи, в листата на близките дървета звънят звънчетата на бъдещи спомени, опитвам се да се вслушам и в духовния порив на хората около нас, и в шепота на далечни брегове, които мамят с пищните цветове на южни морета, и във вятъра, който пронизва душата, безпощаден като цял океански ураган...

Докога ли ще вървим така?

Завинаги близки и толкова пъти сънувани.

Сред безкрая на времето...

Под разпръсналия се звезден прах на Млечния път...

От началото, до вълнуващото...


Публикувано от Administrator на 18.06.2007 @ 20:31:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 41659
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Върхове" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.