автор: dara33

не ме е срам
от щастие
което е така красиво особено когато
спи
върху гръдта

Сена нека да е мъртва

пък нека се опивам от смеха ти
и
виждам полета на птиците
и
слушам ритъма на твоето море
сърце
да се умира твърде скучно е
като в целофанената стая
празна
празно
шъ-т
а всичко ми изглежда просто
като хляба
брашно вода и пот
когато виждам твоите очи
смехът на устните
или
онзи взор с който наблюдаваш
танцът на листата

така щастлив е само Бог
навярно