автор: ziu

В едно занаятчийско семейство дълго време си нямали наследник.
Смилила се Божата майка над неволите им и им изпратила умно и хубаво момче. То тъкмо започнало да възмъжава и да тръгне по стъпките на баща си, последният починал. Майката също била много възрастна и вече не можела да се грижи за детето. Един ден тя му споделила:. “Мили синко, ти си вече голям и трябва сам да се оправяш в живота, вземи тази торба с пари и върви да се учиш на занаят или търговия, умножавай богатството си." Така с благословията на майка си синът заминал за съседния град. С парите той се записал в килийно училище. Бил много прилежен и за три години научил чужди езици, оправял се с математиката и с другите науки, но парите свършили и се наложило да се върне при майка си. Тя го приела с недоволство, тъй като вместо да умножи парите синът й ги бил похарчил. За пореден път, обаче тя му дала торба с пари от наследството и му заръчала да се захване с някакъв занаят, за да може все пак да умножи парите. Синът се върнал отново в същия град и дълго се чудил какъв занаят да подхване. Времената били тежки, след дълго умуване той се спрял край един изкусен свирач на тамбура. Музикантът бил сляп, но се ангажирал да научи момчето, при условие, че момчето му плаща по една жълтица на ден за обучението. Така за една година момчето изхарчило отново всичките налични пари, но се научило много изкусно да свири, станал ненадминат в това. Върнал се той за пореден път при майка си. Тя останала много недоволна, че синът й отново похарчил парите си без да ги умножиил. За последен път му дала тя пари с поръката да не се връща вече, тъй като й свършили всичките средства. Момчето отново пристигнало в града, отседнало в същият хан, където бил и преди. В механата забелязал, че мъжете играят комар и все някой от играещите умножава своите пари многократно, решил и той да припечели по този начин. Играл що играл, натрупал голямо богатство, но което въпреки всичко загубил поради непредпазливост или поради прекомерна алчност. Отчаял се, вече нямал път назад, напуснал хана и тръгнал да си търси работа като слуга. Ходил из улиците на града и викал със следните думи: "Който ме вземе на работа ще съжалява, който не ме вземе ще съжалява два пъти." Ходил ден, ходел два и на пътя му се появил заможен чуждоземен търговец, който като чул странната му приказка решил да го наеме. После му дал няколко жълтици и го качил го на кораба, който отлавал същия ден за страната му, с поръката да внимава за стоката и да я достави до дома му като пристигне. На жена си обаче написал следното писмо. “Изпращам ти слуга за къщната работа, храни го скромно с трохите от трапезата, а го товари с всичката работа, а ако има и в повече.” Момчето се качило на кораба, пътуването било дълго. Със съдното се връщали и други търговци, които като нямали какво да правят играели комар. Момчето решило да опита късмета си, то отново заложило всичките си жълтици. Играло що играло, този ден то имало късмет и спечелило огромна сума пари. На другия ден пак започнало да играе. Капитанът на кораба също бил запален играч, първия ден той загубил всичките си пари, а на втория ден за зла участ изгубил кораба и дрехите си. Всичките пари отишли при момчето. Дожаляло му на него за капитана, върнал му той дрехите и кораба. От своя страна капитанът му показал писмото на търговеца към жена си. То разбрало намерението на търговеца и преправило писмото по следния начин. “Мила жено, провождам ти на гости моят добър приятел, когото да посрещеш като велик гостенин в къщата ни и да му дадеш за жена щерка ни, да вдигнете голяма свадба докато се върна.” Пристигнал момъкът с две торби жълтици, помогнал да се пренесе стоката на търговеца и дал писмото на жена му. Учудила се тя, като видяла какво пише в него, но тъй като познавала лютия нрав на мъжа си, вдигнали голяма свадба и дала щерката си на момъка. На празнеството момчето засвирило на тамбурата, всички останали като приковани от мелодиите, които се разнесли. Така се понесъл слухът из цялото царство, че у жената на търговеца живее свирач, който нямал равен на себе си. Чуел ли го някой, оставал в плен на неговата музика. Достигнала тази мълва до ушите на царя. Един ден той поканил момъка в двореца си да му посвири. Както всеки път тамбурата изваждала вълшебни звуци и мелодии. С дарбата си момчето спечелило благоразположението и на царя, а последният все по често го канел в замъка си. Един ден разбирайки за пристигането на търговеца, момчето отишло набързо при владетеля. Споделило му, че търговецът прави заговор срещу царя в другата държава и би било редно той да го затвори за няколко дена, когато пристигне. Така царят наредил на стражата си да арестуват още на пристанището търговеца. В уречения ден пристигнал корабът и нищо не подозиращия мъж бил арестуван. Противил се, молил се, но волята на била непреклонна. Вечерта прижалила се жената на търговеца на момчето, да отиде и да ходатайства за мъжа й пред царя. Момчето обаче не бързало, искало да даде добър урок на търговеца заради писмото му. След като изтекли няколко дена момчето отишло при царя и му казало, че слуховете се оказали неверни, и ако е волята му добра да пусне търговеца, пък той ще му се отблагодари както може и ще му служи вярно от сега нататък. Послушал го отново царят, харесала му и тази приказка и пуснал той злощастния търговец. Върнал се той в къщи, прочел писмото и осъзнал грешката си. Така заживяли щастливо всички под един покрив, а момчето продължило да умножава богаството си с акъл.