автор: gumbert

"И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица..."
Гр. Трифонов

И понеже животът е толкова кратък,
А след него – догадки, проблясващи в мрака
Подобно светулки във Тревненска вечер...
Аз само предлагам:
- Дайте на стареца да си похапне нещо сладичко, толкова
той да обича;
- На старицата дайте съня й за розата първа, подарена във
лятната нощ и топлата длан на любимия;
- Дайте на детето да пипне вълната прииждаща,
и да чуе морето от голямата раковина;
- На тревожния, дето върти се в леглото – нощта
на привършване – дайте покой;
- На майката дайте надежда за нейния болен син;
- И на алчния, дайте му, дайте богатство, нека спрат
да треперят ръцете му;
- На бедния дайте насъщния, да зарадва децата
очакващи вкъщи;
- Дайте на вярващия пред иконата тихо застанал,
светлина вие му дайте;
- Дайте на сина да си спомни за своята майка, за усмивката,
дето вече я няма;
- На самотния дайте вечер с приятели на чаша ракия;
- На жестокия, на него му дайте малко любов;
- На сладострастния - дайте му светла къдрица дето
пада извита на нежната гръд;
- И на честолюбивия дайте вдъхновение,
и малко кураж да напише хубаво стихотворение.

Понеже животът е толкова кратък, дайте...