Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАпокалипсис
раздел: Еротика
автор: lirik

Eдна затрупана от последните ти животи ласка
възкреси особената ми лудост,
разтопи се по небцето ми като аерошоколад
и хвърли ръкавица на въображението ми.

По скритите ти хълмове
безумстват почервенели друиди.
Жезлите им рият пътеки към пъпките ти.
В млечните тунели факли се разгарят
в авантюристичен колапс.

Аз съсичам охраната,
подпалвам колибите,
насилвам жените им,
които се разтапят във восъчното си съпротивление.

Крехки кутрета
къртят кохортите,
крачат кордоните
чакрено в каламбурна любов.

Под манежа
избуяват ластари
от лютивата пот.

Виночерпците са пияни.
Капитаните – наругани.
Трубадурите – оковани.
И играта съвсем загрубя.

Спускам се към извора –
ничията земя,
да се покая:
“Майко Земя,
цензурирай езика ми,
както е редно,
аз не мога;
аз съм само този език:
неовладян
и
нестихващ...”

Как се стича водата от тебе,
докато прелитат моретата нощем.

Как и арката стръвно се срина –
в руините ранен се разтварям
и с ридание ранно в росата
те рисувам – рубинена роза.

Ти си бялата земна вдовица,
в плен на вечното плътско задържане.
Ти си черната прелетна птица,
зажадняла за зима и свършване.

Аз съм Дон Кихот, ти – Дулсинея.
Ще ги духнеш ли, моля те, свещите.
Как любовно и звучно се смееш.
Само поглед и щях да те срещна.


Публикувано от aurora на 15.06.2007 @ 16:58:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   lirik

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24105
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Апокалипсис" | Вход | 2 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Апокалипсис
от Jiva на 15.06.2007 @ 18:35:08
(Профил | Изпрати бележка)
след подобен апокалипсис светът се преподрежда...и е митично, и жертвоприносително, и е вакханалия на сетивата и езиците...толкова много - почти случване!!

почти ме изненада, но съм мнооого доволна!:)


Re: Апокалипсис
от ami на 16.06.2007 @ 08:43:09
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
На скъсан косъм е била работата...тюх!Ама как е приятно пък да се разходи човек из мислите ти;))))