автор: regulus

(Писмо в отговор на едно запитване)

Поставиш ли нашийник на някое животно,
било домашно, диво, в стада или самотно,
заключваш свободата зад кожената гривна
с каишка към ръката. Природата пасивна
вменяваш му законно. Процеси направляваш –
за нещо го наказваш, за нещо му прощаваш!..
И аз, съвсем неволно, отнемащ свободата
на някого, безкрайно виня се за нещата,
допуснал да отидат, изтичайки далече,
в морета от надежди, добили образ течен,
изпълващ долините на всякакви представи,
макар и невъзможни! Какво да се направи –
участвайки в нещата, за всекиго е трудно
света да контролира! И вечно да е будно
окото му за всичко, растящо по земята...
Но друго е, когато очакваш, че нещата
са ясни по начало! Дори и не допускаш,
че може да е друго! И ето, че пропускаш
сигналите издайни!.. И както не разбираш
през границите бродиш, дори не подозираш,
че може би възможна е нечия заблуда!..
Нали е ясно всичко? И малко си учуден
(и поласкан навярно!) от думите насрещни.
Сърцето уморено, каишките ти днешни
на някого до тебе отдавна са дарени,
и чувства, и тревоги – отдавна споделени!..
За всеки благороден е гнет да определя
условия, които да може да споделя
и с други! Щом отдавна, на чувствата в морето,
за други заживяват умът му и сърцето!..
Макар да ненавижда каишките и тия,
които ги поставят на тъничките шии,
човекът уважава свободните животни!
И с тях да коментира проблемите страхотно
се чувства! Да опазва правата им признати,
така че да се чувстват накрая по-богати!