Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 4
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: Elling
:: Icy
:: Albatros
:: vlakant

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБяло си ми либе, бяло
раздел: Други ...
автор: jurasik55

Моите двори, сред цялата бяла пустиня от спомени...

    Гълъб ли беше или спомен за саможиво цвете,

сред тая моя любов, разпиляна по чужди краища и сред чужди неволи.

    Болка ли беше, че да те нараня и докато те боли да си спомняш за мене?

    Мъка ли беше, че да те подслоня, докато хиляди друмища бягат сред този преглъщан живот.

    Радост ли беше, че да те грабна,

сбогом ли беше, че да те скрия сред общите сънища?

    Ех ти, друмниче, друмно, защо си ми толкова лика прилика…

    Но преди да стихнеш сред тия тъжни забрави,

покажи ми бялата къща, дето все я гоня.

    Покажи върбалака, че да си направя свирка от него,

докато той разправя песни за бялата младост.

    Но ако ми вземеш и нея, и едната гордост,

никога не ще ти простя…

    Връбниче мое, пролетно,

докато ме тровиш из чужди пътеки,

докато под чужда вода ме накланяш да пия,

не се сърди на мене, гурбетчията,

дето все съхна и вехна по тебе.

    Бяло си ми, либе, бяло.

След теб каквато и да срещнах,

все те меря с тази бяла мъка по тебе…

    Синьо ли ми е морето, че да го прегърна отведнъж?

    И повече да не мисля за това.

    Не една детска невинност пропилях по него.

Не по едни детски очи се изгледах докрая.

    Сбръчице от време, къде ли ме носиш!

Из какви дъбрави и поточета бягаш!

    Жажда ли беше, от дето все не се напивам?

    Вечност ли беше, пред която да се поклоня?

    Помен ли беше, че да ти запаля свещ?

    Друмниче мое, безумно,

накъде пак ще ме водиш,скитниче мое, неспирно!

Върни ме най сетне сред белите двори,

сред тази бяла забрава.

    И ми прости, че мъкнах и тебе и мене

в тоя гурбет, по всички краища на една орисия…

    Но където и с ръка да те догоня

или с устни да те намеря, знай,

че все пак ще ме клони към майката земя.

    Че и тя някой ден ще се сети за мене…


Публикувано от Administrator на 13.06.2007 @ 17:01:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 20534
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Бяло си ми либе, бяло" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бяло си ми либе, бяло
от bedstvieto (bedstvieto@abv.bg) на 13.06.2007 @ 20:04:27
(Профил | Изпрати бележка)
Напомня ми за някой , за нещо , далеч във времето ...
Хубаво е , зарежда със светлина , аз така го виждам ... Надявам се да не греша :)
Поздрави !