автор: verdji

На разходка с плажна лодка
тръгват двама от зарана,
с песен вдигат те платната
чайки пляскат им с крилата.
Рибки скачат и палуват,
а медузи с бели шапки
се надуват и умуват -
днеска слънце ли ще грее
или вятър ще да вее.

Старата медуза с прозрачната блуза
рече и отсече - буря ще вилнее,
малката кокетка с мрежеста жилетка
тихичко предложи - ами тия двамата,
да ги върнем на брега
да не стане пак беля.

И решиха днес да проявят човечност
медузите мълчали цяла вечност.

Заедно завикаха във хор
и плуваха около лодката в запор,
но двамата наперени юнаци
единствено си сложиха калпаци.
Развяха те големи знамена,
безгрижно свиркайки си със уста.
И чак когато бурята платната им раздуха,
а вятъра катурна мачтата с ръка,
завикаха и закрещяха те.
- Подай ми пояса, хвърли въже!

Облаците блъскаха се със юмруци,
във боя вкараха дори ритници,
ядосали се бяха страшно те,
защото вятъра коприните им взе
и от пищните им летни гардероби
останаха по чифт съдрани панталони.
Заплака Синтия от черна мъка
по синята си къдрава перука
и цялото море направо наводни
със топлите си лъскави сълзи.
А сребърния облак, пристигнал чак от юг
на всички правеше напук,
разкъса сам елмазената си жилетка,
която баба му бе плела с чудна плетка
и тръгна си, така по риза,
остави ги да чакат друг път бриза.

И двамата юнаци в суматохата
изгълтаха по делва морска супа,
хапнаха и водораслено суфле,
на гладно хич не им дойде добре.
Танцуваха в безумен пирует
с една вълна пияна от обед,
и увещаваше ги дръзко тя
да тръгнат с нея към вътрешността
и дълбините на морето,
където имала дворец от пяна
и езера от пухкава сметана,
шезлонги от бадемови кори,
русалки й прислужвали в зори
и кичела ги щедро тя
с гирлянди от брилянтени цветя.
Та двамата юнаци мили
почти се бяха понавили
шампанско да отворят вечерта
във чест на лудата вълна,
дантеления й костюм почти ги задуши
и полетяха те към дънни дълбини.

Добре, че приказка това е,
та точно в този миг трагичен
доплуваха там в строен ред
делфините с свръхзвуков джет.
Те бяха от охрана на водата
изнесоха ги бързо на земята,
а лодката им взеха в океана
за своята проучваща програма.
Препрограмираха им мозъка така,
че дано от днес да поумнеят
и знаците на времето да проумеят,
та да не падат пак в беди
и да танцуват със лъжи.
Когато пак на морски път поемат
да мислят те, преди да се гордеят
и от таз щастлива слука
да си извадят истинска поука.