автор: jurasik55

Благодарствен да бъде мигът, когато се срещаме, като истински приятели


Всеки човек живее с миналото си, но то отдавна не съществува, защото се е превърнало в минало.

Всеки протяга ръцете си към идващия ни живот.

Все протягаме ръцете си към бъдещето .

Но едното и другото в нашето съзнание не живее, защото никога не е съществувало, в настоящето, в което живеем...

В момента, когато казваме желанието си за собствено щастие,

това вече е минало...

В момента, в който някои ни наранят – нараняваме собственото си минало.

И в двата случая го правим, защото не сме удовлетворени от собственото си настояще.

Тогава?...

Искаме още повече да обичаме, или да ни обичат, а във втория – да се предпазим от превратностите на съдбата. Но нито едното, нито другото съществуват около нас, защото няма да превърнем чрез тях истината за собствената ни съдба.

Тогава?...

Тогава настоящето наистина се превръща в разпятие, което единстгвено само човекът може да усети…

Благодарствен е мигът, когато се срещаме, като истински приятели,

истината?

Или която е във всеки от нас...