Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 389
ХуЛитери: 1
Всичко: 390

Онлайн сега:
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазпятието
раздел: Други ...
автор: jurasik55

Благодарствен да бъде мигът, когато се срещаме, като истински приятели


Всеки човек живее с миналото си, но то отдавна не съществува, защото се е превърнало в минало.

Всеки протяга ръцете си към идващия ни живот.

Все протягаме ръцете си към бъдещето .

Но едното и другото в нашето съзнание не живее, защото никога не е съществувало, в настоящето, в което живеем...

В момента, когато казваме желанието си за собствено щастие,

това вече е минало...

В момента, в който някои ни наранят – нараняваме собственото си минало.

И в двата случая го правим, защото не сме удовлетворени от собственото си настояще.

Тогава?...

Искаме още повече да обичаме, или да ни обичат, а във втория – да се предпазим от превратностите на съдбата. Но нито едното, нито другото съществуват около нас, защото няма да превърнем чрез тях истината за собствената ни съдба.

Тогава?...

Тогава настоящето наистина се превръща в разпятие, което единстгвено само човекът може да усети…

Благодарствен е мигът, когато се срещаме, като истински приятели,

истината?

Или която е във всеки от нас...


Публикувано от BlackCat на 13.06.2007 @ 08:26:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 00:19:08 часа

добави твой текст
"Разпятието" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.