Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 5
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: Icy
:: vlakant
:: Albatros
:: Georgina
:: maistora

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПроститутка
раздел: Поезия
автор: jurasik55

В един случаен поглед
Случаен поглед,
пак държа крилете си.

А другият, защо ме гледа?

Останах пак до теб,
с полепнал звезден дъжд
в желанията - спомени...

А другият защо погледна?
Или отново пак ще се продам!

Извивката на бялото ми рамо
на всички трябва да показвам...
Луната тайнствена,
изгряла и угаснала,
сред бара,
като необясним сигнал
на тайната и моята съдба...

Но другият защо погледна?

Наистина оставям се угаснала...
Единствена, като желание...

Но в тъмнината и в пространството
на бара,
търся себе си,
единствената себе си...

Но после пак отново нежни,
силни мъжки пръсти,
погалват ме във времето...
макар да знам, че после идва самота
и самота...
Но другият защо ме гледа?

Така да ми се иска с късче поглед,
сред огънчето от цигара,
мъжът до мен да бъде онзи
истински,
сред моят истински ненужен свят...

Но трябва да гася прожекторите
на театралната ми сцена,
с червени устни, изрязана в очите
сред всичките човешки пътища,
на бара...
Сред моя тъй измислен свят...
Гася, запалвам пак прожекторите,
Насочвам ги във всичките премеждия...
Макар, че никога не ще останат там загаснали,
сред моите посоки...

Сред цялата ми истинска вселена.
сред пълни мъжки кръпки от костюми
с коси на бивши девственици и приятелки...
Сънувам ги,
като зелено жито, пак подгонени от вятър,
сред тези вече мои спомени...

А светлините бягат в мен...
Избухват пак обаче,
сред мислите премислени.
С червени устни ги очаквам,
сред огънчето на цигара
в бара,
сред късче поглед - пряспа девствена
в отминалия сняг...

Запалвам и гася прожекторите...
Отново в този лунен,
театрален свят...
Насочвам ги наляво и надясно.
Сред всичките тъй мъжки пътища
на моя нереален свят...

Запалвам ги,
сред сънищата мои.
Макар, че трябва да остана
в пълна тъмнина...

Пропадна думичка, прекъсната по пътя ни...
Пропуснат шепот в шумотевицата,
в бара...
между двама ни...
Потрепват нервно нечии
ненужни мъжки пръсти.
Припалва се отново клечица кибрит,
или цигара...
Случаен звън по телефона,
после...
пак...
Отново ще пробягам в утрето...


Публикувано от aurora на 12.06.2007 @ 12:33:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 20795
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Проститутка" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Проститутка
от AGRESIVE на 12.06.2007 @ 13:33:02
(Профил | Изпрати бележка)
Много образно. Преставих си го така ясно, че ме завладя някаква тъга. Хареса ми! Поздрави!