Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 2
Всичко: 404

Онлайн сега:
:: hava
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСватба е
раздел: Поезия
автор: jurasik55

Сватба е, защото те няма...

Сватба е...

Веселба ни обгръща от всички страни.

Мълвна и ласкава нощ ни очаква...

Блясък на доказана истина...

Сватба е,

в морето от бъдещи облаци...

От човешки съдби...

Сини човешки прашинки,

между нас вече нямат стояния.

Среща, желана надежда за нещо,

която отдава

вече да стане...

Трябваше вече отдавна

пак да застане...

Сватба е...

Цяло,

истинско в дома, състояние!

Мъж и жена,

си стоят в запустялите къщи.

Няма гръм, сред топлите сенки

отново на къщи...

Гръмотевици някакви

После вятър, после дъжд...

И после още много,

пак дъжд...

Опустели плажове...

Предесенни сутрини, пак вечерта,

А нощта ни очаква, очаква...

Всички очакват нашите къщи...

Прегръщам рамото твое,

наистина с мирис на вятър...

Сватба е.

И то завинаги...

Сред хиляди пъстри реклами

на безименен град.

И на приятели...

Завинаги мои, завинаги твои...

Сватба е,

по ненаписан човешки закон.

Не искам после пак да ви няма...

Сред всичките облаци...

Дъжд чука отвън,

по перваза, по устните,

не ще го допуснем...

не ще го допуснем...

Сватба е...

Наблюдават ни тайничко,

пак да се чудя,

къде ли са виждали

тази толкова смутна любов...

Сватба е

в нашата къща...

Бяла стая приижда отвън...

И изведнъж се усещам -

Сватба е...

Но това пак отново,

пак отново си ти?

Муза на моите,

на мойте мечти!

Но сред тези красиви,

красиви сълзи заслужаваш...

Сред улици, къщи

пак да те оставя...




Публикувано от aurora на 12.06.2007 @ 11:05:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.09.2022 год. / 23:28:37 часа

добави твой текст
"Сватба е" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.