От времето на цар Борис
на втори стол ни се присяда
и затова сегиз-тогиз
от двата неуморно падаме.
Хем тачим руския медал
и руските реликви славим,
а за пари и арсенал
на САЩ и Брюксел се надяваме.
Наричат ни троянски кон,
макар с проскубана опашка.
И театрално, за апломб,
с ракети Путин ни заплашва.
Ала нали сме окумуш -
във всичко можем да участваме.
И след визитата на Буш
с успех ще изиграем Храста.