Винаги ще има думи , тръгнали на някъде...
Времето не ни обвързва, ако сме приятели.
Колкото и да белее огънят в косите ни,
слънцето ще остарее, ала ние – никога!
Страховете са игли с връхчета във ставите.
Няма да им позволим да ни разболяват!
Грехове!? За другиго. Ние сме пшеничени.
И не може да заспим, ако не се обичаме.