автор: matador

Когато няма падащи звезди,
когато няма даже и звезди,
когато липсват облаци
сред липсващо небе,
не се отчайвай ти.
Тръгни през пустия безкрай,
назад не се обръщай.
В ръцете си вземи звезда,
останала от минали победи.
(Победите, за разлика от хората,
не остаряват - те винаги са млади.)
Помни, че хоризонтът за това е-
да бъде рамката скована на картина,
нарисувана от плахи пътници.
Зад себе си праха на дните остави,
изпълнени с лъжи и със предателства.
(Най-страшни хора тези са,
които лъжат, за да им повярват.)
По пътя може би те чакат вече
топлите усмивки на мнозина,
които в мрака ще ти светят,
на бъдещи приятели добрите думи,
а също и целувката внезапна
на роденото за теб момиче.
Върви към тях и не търси пътека-
защото и без нея рано или късно
дланите им топли ще докоснеш,
а политнеш ли встрани-
ще паднеш в техните прегръдки.