автор: vesan

Дядо попе, извинявай,
май че съгреших неволно
като писах ти. Тогава
бях си пийнал предоволно
от ракийката студена
със Билкарка - верна дружка...
Тъкмо хапвахме блажено
спържа с лук и люти чушки,
и кметицата довтаса.
Знаеш колко е устата!
Рекох си, сега я втасах,
а тя още от вратата
като почна: " Леле, чу ли,
твойта бивша... не бре, с попа...
ама той па как те хули
ако знаеш... уф потопа
да ги отнесе и него
и мъжо ми, проклетията...
та тя значи, май че бега,
твойта... тъй де, попадията...
а па как врещи козата,
некой, думат, у килеро
я заключил... та жената,
май че сгазила пиперо..."
и така натакът... Вервай,
попе, нищичко не схванах,
ама ми опъна нервите
и молива като фанах
и написах ти писмото.
Та това е. Ще прощаваш!
Знаеш, случва се в живота
без да щеш да съгрешаваш.