автор: eclipse

Две птици сме ние със тебе,
Плавно снишаващи се
и след това въздигащи се високо.
Завъртаме се в кръг,
крилата ни пляскат дълбоко.
Толкова болка и думи неказани
се таят във въздуха скрити.
Бавно, много бавно-
без да се докосваме се преплитаме.
Една абсурдна хармония.
От бели пера
и сълзи неизтрити