Едно пътешествие ще ти дойде добре.
От "липса на старо" ще грейнеш тъй свежа!
Но - влажно е лятото май за море,
а може в гората да стъпиш на... мечка...
И все пак! В сърцето си можеш сама
да тичаш на воля - една самодива,
и без да пристъпиш - но вън от Съня! -
ти себе си, волна и свежа, откривай!
В ума-кехлибар превърни паметта
в уханна и восъчна медена пита,
и всеки свой миг, преживян досега,
с любов съхрани, премисли и ... опитай!
Ще видиш с учудване път извървян,
и стъпки, и знаци, и хора по него,
и спътник до теб, който - вярно ли?! - сам
жадува от тебе усмивка най-лека.
И после какво ли, че спрял е денят,
и с нищо за свежест отвън не намеква?
Ти нови очи ще отвориш сама
да видиш как нов се усмихва смутено.