автор: abonat

Един йога
си каза: "Ще мога
в челна стойка на комин да застана
и два часа така да остана."
Решено - сторено веднага,
и то - тъй както се полага:
с пети насочени на изток
и нос към слънцето лъчисто.

Ала ето -
внезапно притъмня небето
и по възслабичкия мъж
заплиска силен летен дъжд.
Студени струи тялото обляха
и много скоро ноздрите преляха.
А йогата, очи склопил,
почувства се като дебил.

И в крайния момент на изнемога
отказа се да бъде йога.