Сънят ми бяга от очите.
Каква ли
мисъл палава го гони в този час ?
Дали в света прекрасен на мечтите
ме носи спомена за твоя глас,
или във плаща на ноща вълшебна,
безкраен дом за вечните звезди,
се взирам със усмивка нежна
да видя твоите очи ?
Дали пък трепетите на плътта ми,
и танца вихрен на кръвта,
не са следи от твойте нежни длани,
събрали топлината на света ?
И пак във дълбините тъмни,
на моята залутана душа,
аз търся думи две безумни
и тебе, мила, с тях да сътворя !
Обичам те !