автор: Veselin

Във пепелта на сивото огнище
открих калинки
и реших да кретам.
Разтърках им крилете и се влюбих
в Снежанка
и във седемте джуджета.
Разказаха ми приказка за прилеп
и охлюви, пролазващи по вени.
Тогава си измислих самолет
и се превърнах във вретено.
Разперих си ръцете да политна -
като хвърчило,
с дупка по средата.
Във битката с пронизващи магнити
аз бях овца,
летяща над тревата...
В мига преди да я откъсна,
да почна звучно да я хрупам,
реших, че за един небръснат
е трудно да отвори парашут.
При дърпането на ръждясалата ръчка,
той взе, че все пак
се отвори.
Тогава беше лесно да съм прилеп,
сновящ
         в небесните простори...