автор: La_ik

Усмихвам се, когато ме боли сърцето.
По навик. Никой да не разбере,
че съм допуснала да бъда наранена -
разкрила съм се пред неподходящ човек.

Да бъдеш силен е така самотно.
Да се усмихваш – толкова боли.
Но вече съм приела с тази роля
От гордост? От предходни рани, може би.

Потупват ме по рамото притворно
"Не се пречупи! Браво! Устоя!"
Усмихвам се (нали съм в тази роля),
а искам да се скърша, да склоня

глава на нечие, по-силно рамо.
Да ме щадят, все пак съм си жена.
Да ми съчувстват. Просто да ме стоплят.
Не искам да съм силна в самота.

На силните не им помага никой.
Спестяват си съчувствие към тях.
Злоради са, когато не успяват.
Защо ли?
Силата е гордост, а гордостта – грях.