автор: gadina_

Не съм те чакала,
но съм те искала
и много повече
от всичко друго.
Реалността,
съм си дописвала.
Съм си измисляла
безброй заблуди.
Не съм те чакала,
но съм се вглеждала
детайлно в хората
да търся нещо си -
познати форми,
нюанси, белези.
И да подхранвам,
"трохите" в себе си.
Не съм те чакала,
но съм създавала
безброй молебени
за съществуване.
И то стоически.
И без оплакване.
Съм си мечтала
и съм кротувала.
Не съм те чакала,
но щом настъпи
мигът не дваж,
и триж отлаган.
Отново щом във
града ни стъпиш,
ела. Пък нищо,
че си нечакан.