автор: gorski

Отиват си един след друг от нас
поети, музиканти, преводачи...
Но даже мъртви пеят с дрезгав глас,
когато на народа му се плаче.

Те бяха винаги с властта на нож,
защото тя таланти не обича.
Талантът преживява и без грош,
но истината винаги изрича.

Кълнат се там министри и царе
и пълнят своите бездънни чанти.
Ала когато трябва да се мре,
умират безимотните таланти.

Не знае музата приемен час,
изкуството е дрипаво сираче.
Но болката изрича то на глас,
когато на народа му се плаче.

Не му подхвърляйте пробит петак!
През болки, през обиди, неудачи
изкуството ще се изправи пак,
макар че и на него му се плаче.


(Песен от Тодор Панайотов по този текст е била изпълнена от Вели Чаушев в радиошоуто "Кафе с автограф" на програма "Хоризонт".)