Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 653
ХуЛитери: 6
Всичко: 659

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: poetry_as_song
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Elling
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРижо настроение
раздел: Разкази
автор: kaliopa_ina

Четири пресечки след като излетя от кафенето, той продължаваше да върви след жената. Пред него на равни интервали подскачаха рижите спирали на косата й и той запъхтяно поддържаше нейното темпо, сякаш хипнотизиран от енергичните й къдрици.
По тая коса я позна след всички (четири? малко повече) години, а след това и по толкова нейната устремена походка, че не му оставаше нищо друго, освен да скочи от масата си с изглед към улицата и да се понесе след нея. Някъде в периферията остана колегата му, почти зяпнал след него, държащ стола, който той едва не събори при скока си и обречен да плати сандвичите и кафето. Цивилизованото му “аз” успя да промърмори нещо като много-бързам-ще-изпусна и той вече напускаше кафенето, приковал поглед в къдравата й коса.
И ето го – препуска като голям пес, запъхтян и тромав, след скокливата й фигура. Даже не е сигурен, дали иска да я догони. Нито колко още ще продължи тя да подтичва през града. Защото това нейното не е ходене, това е темпо, на което той вече е отвикнал. Така целеустремено тя може да бърза за работа или към къщи, но той продължава да я следва напук на всяка логика. Дори се надява да профучат надлъж и нашир през целия град, без да е нужно тя да отива някъде, без да е нужно той да разбира къде. Просто да подтичва след русо-медните й къдрици и в главата му с тежкото туптене на кръвта да нахлува миналото.
Ето така я следваше навсякъде и тогава, преоблечен като верен приятел, а все по-затъващ в едно влюбване, което заплашваше да го погълне. Гледаше я като видиотен, думите му започнаха да се губят, после стана истерично словоохотлив и всъщност единственото, от което имаше нужда, беше да е край нея непрекъснато. Не искаше да повярва, че е възможно и мъжко да се влюби толкова много, затова просто реши, че тя е изключителна. Това беше. Грешката не беше у него, просто бе имал щастието да се запознае с толкова невероятна жена. Водиха безумно количество разговори за музика, той стана експерт по джаза, докато тя пееше, докато поставяха правилно гласа й, а после го развиваха, докато с часове повтаряше пасажи в квартирата си. След това я утешаваше след две нещастни влюбвания, след едно, което беше щастливо само две седмици, след смъртта на котката й и изобщо всяка сутрин, в която махмурлукът й идваше в повече. Утешаваше я и се смееше с нея, докато не само тя повярва, че той е просто приятел, но и приятелките й престанаха да й подсказват, че е влюбен в нея. Накрая дори той опита да мисли, че са само приятели. И в мига, в който си го казваше, си даваше сметка, че може да се самоизлъже за няколко мига. След това тя неистово започваше да му липсва и той почти беше готов да пожертва приятелската поза и да й обясни, че я иска само за себе си.
Тогава тя се влюби отново. И вероятно в когото трябва – слаб и мургав притежател на пиано-бар. Пееше при него – три вечери в седмицата, а после бъбреха по цяла нощ. След това започнаха да излизат тримата. А все по-често – само те двамата. Бяха хубава двойка, дори той трябваше да го признае. И той го призна първо пред себе си. Пред нея се усмихваше. След това все по-често тя беше заета.
А той – поласкан. От вниманието на една леко окръглена, много жизнена и само две години по-възрастна от него секретарка. Тя го свали по всички правила на женското изкуство, върна го към света на хората, които не слушат джаз и го омагьоса постепенно със сексуалната си освободеност. После, все така поласкан от вниманието й, той се привърза до онази страшна степен – брака. За сега без дете, но затова пък – “щастлив”. Неговият брак, почти на ръба на свикването, но още не загубил очарованието на споделеността.
Мъжът бавно изплува от миналото, все още втренчен в медните къдрици пред себе си. Дишането му беше учестено, а улицата се простираше още по-дълга дълга. И все пак всеки момент тя можеше да хлътне в някой вход или пресечка, още преди той да е събрал смелост да извика след нея. Още преди да е решил, иска ли да стъпи върху крехкия лед на излекуваната си голяма любов.
Ето защо я следваше вече половин час, неспособен да отлепи поглед от крехкия й енергичен тил. Миналото се разтваряше в него със скоростта на атомна гъба и той почти усещаше в себе си онзи влюбен млад мъж, който е готов да следва жената на живота си до края. И разкъсван от колебание да надникне ли отново в очите й или да престане с тази глупава патетика, той усети, че в пресъхналото му от бързане гърло няма и помен от мелодичния му иначе баритон.
И дали заради присъщата му инертност, по силата на навика или от боязън, той я остави да продължи. Махайки за такси, почти с нежелание откопчи очите си от рижите й къдрици и опита да си спомни домашния си адрес.


Публикувано от BlackCat на 03.06.2007 @ 12:17:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kaliopa_ina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.05.2024 год. / 00:07:49 часа

добави твой текст
"Рижо настроение" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Рижо настроение
от Marta на 03.06.2007 @ 12:34:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
а аз направо хлътвам така в разказите ти - като във вход, и не знам точно какво ще изскочи от сумрака му и ми е интересно...

хубаво пишеш, Кальопке :)


Re: Рижо настроение
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 03.06.2007 @ 12:42:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаряяя! То и аз така хлътвам понякога, чакам да видя к`во ще стане. Пък то изведнъж - нищо, като в живота, все тогава ми е най-интересно.

]


Re: Рижо настроение
от radi_radev19441944 на 03.06.2007 @ 20:44:37
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Привет. Изпадал съм в такова рижо настроение. Една моя рижа съученичка беше толкова нечовешки красива, че направо се страхувах да се приближа до нея. Избираха я неизменно за някаква мис: мис Пловдив, мис Нова година, мис еди коя си и т.н.
Така си и отиде - всеки по пътя.
Когато след двадесет години на някаква среща на випуска, танцувайки и разказах патилата си, че съм бил влюбен,че съм страдал, че не съм посмял да и кажа и пр., тя ми кресна ядосано: "Как си можал да не ми кажеш, бе будала!"


Re: Рижо настроение
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 05.06.2007 @ 15:52:36
(Профил | Изпрати бележка)
Ура и пак ура :) Хубаво е, че така съм "подслушала" нечие минало. А още по-хубаво е, че съм те върнала към един красив (?) спомен

]


Re: Рижо настроение
от regina (radost6@bluebottle.com) на 03.06.2007 @ 23:45:42
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам понятие, защо ме заболя от твоя текст, Ина...
Поздравявам те!


Re: Рижо настроение
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 05.06.2007 @ 15:54:07
(Профил | Изпрати бележка)
Амиии, малко светла тъга никога не ни е излишна... Как да не се зарадвам, че съм те докоснала :) Поздрав!

]


Re: Рижо настроение
от Ufff на 03.06.2007 @ 23:55:55
(Профил | Изпрати бележка)
Облазосах я за съществуването на този мъж.
И знам, че ситуацията я има често в живота. Не си падам много по литературните хепи- енд-и, но този път ми се прииска). Дано поне тя си спомни адреса му;)
{}


Re: Рижо настроение
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 05.06.2007 @ 15:56:24
(Профил | Изпрати бележка)
Да, как се разминаваме понякога, нали? Кой знае кой е препускал така и след теб по някоя улица, пък ти не си го усетил/а :)
Радвам се, че разказът те е докоснал. Поздрав!

]


Re: Рижо настроение
от Ray (bdoych@abv.bg) на 04.06.2007 @ 09:27:06
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък въобще не и завиждам заради този мъж, завиждам и, че не я е настигнал :)


Re: Рижо настроение
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 05.06.2007 @ 16:02:39
(Профил | Изпрати бележка)
Когато започнах да пиша текста, знаех, че центърът е в инертността на героя. И някак около това се завъртя останалото. К`во да ги правиш, мъже, понякога са точно такива :) Добре, че не сме червенокоси :)
И забелязала ли си, как понякога в живота правим избор точно, когато не правим избор :)
Поздрав, Бистичка! Много ми е хубаво, че разказчето те е докоснало.

]