Косата ми, забита сред поляните
ръждясва, като стар, забравен спомен,
а пощадените цветя ми галят дланите
със капчици роса, като сълзи отронени .
Всевластна Смърт, ти даваш свобода
и път за нов живот на този свят огромен,
но моля се ( прости ми ереста )
едничък път и твоята коса да пусне корен !