Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunnyEL
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13708

Онлайн са:
Анонимни: 61
ХуЛитери: 3
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: lubara
:: rady
:: Nqkoitam

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтасполуката
раздел: Приказки
автор: moeto

Живял един беден младеж в смутни години и бил в постоянна нужда и неволя. Несполуките го спохождали една след друга от самото му раждане. В следствие на това се чудел как да се пребори за по-добър късмет в живота си. Търсил отговора навсякъде, разпитвал хората, а те свивали рамене и му отговаряли, че няма такова нещо сполука или късмет, че човек трябва да работи неуморно и задължително ще постигне нещо.
С каквото и да се заханел обаче, резултатът не идвал, а той с огромен пот на челото си припечелвал, колкото за прехраната си.
Един ден се прибирал от работа и що да види, един старец продавал книги насреща му. Повечето от тях били нови и скъпи, изработени с кожена подвързия, имали прекрасни гравюри и само една единствена била отворена и с изхабени от четене страници. Той попитал за цената й.
Старецът свил рамене и казал, че това е книгата, от която самият той се учи да продава и да живее и трудно би се разделил с нея.
Младежът осъзнал целта си, от ден на ден почнал да работи по усърдно и извънредно, отделял от залъка си и събирал всичките си доходи с мисълтта да закупи книгата. След няколко месеца, като натрупал извесна сума, той отишъл един ден да се пазари за изданието. Поблажил се търговецът от предлаганата му огромна сума и продал книгата.
Томчето се състояло от събрани народни приказки. Така момчето попаднало на историята за сполуката, а в нея се разказвало следното....

Имало един беден младеж, който бил изпаднал в нужда. Несполуките го спохождали една след друга от самото му раждане. В следствие на това се чудел как да се пребори за по-добър късмет в живота си. Търсил отговора навсякъде, разпитвал хората, а те свивали рамене и му отговаряли, че нямата такова нещо сполука или късмет, че човек трябва да работи неуморно и ще постигне някакъв резултат. С каквото и да се заханел обаче, резултатът не идвал, а той с огромен труд и с пот на челото си припечелвал колкото за прехраната си. Съвсем се отчаял младежът и тръгнал по белия свят да търси мъдреца, който определя сполуката. Вървял от град в град, питал хората по кръстовища и пазари за човека, който определял сполуката, но всички се смеели на въпроса или му отговаряли със свиване на рамене.
Така той преди да стигне поредното село видял на една поляна един овчар, който пасял двеста овце. Този овчар много приличал на него, но овцете му обаче всичките до една били болни, коя със счупен крак, коя с подут корем, коя сляпа. Момчето попитало овчаря дали не знае за мъдреца, така и така. Овчарят отговорил, че не е чувал да има наблизо такъв човек, но ако го види да го попита и за него и как и той да излекува стадото си. Момчето поело поръката и се сбогувало с овчаря. След поредното село, момчето спряло да си почине под сянката на една круша. Наоколо всички плодни дръвчета били цъфнали, само тя била болнава. Не усетно уморено момчето влязло в света на сънищага, а там крушата го попитала, на къде си тръгнал странниче. Момчето изляло болката си и пред крушата. Пък и тя му заръчала, като срещне мъдреца да пита и за нейния лек.
На поредната поляна по пътя си, момчето видяло възрастна жена, която събирала билки. То се спряло край нея с болката си. Жената отговорила утвърдително, че знае за такъв мъдрец и му казала къде може да го намери.
Момчето събрало кураж и тръгнало на дълъг преход. Стигнал той южните склонове на една висока планина, намерил на платото стареца в бели одежди, който копаел лозето си. Момчето нищо не го попитало, а взело от хижата му една мотика и то почнало да копае по стареца. След края на първия ден, прибрали се в хижата двама със стареца, хапнали сух хляб и си легнали. За възглаве старецът си подложил мотиката, младежът и той. Преди да заспят от лозето се дочува глас. Старче, днес умряха триста души и се родиха още триста и един, каква ще бъде съдбата им? Страрчето отговорило, такава каквато аз имах днес, така ще живеят те, докато не ги споходи смърта.
На следния ден в ранни зори старчето пак нарамило мотиката и почнало да работи лозето си, младежът по него. Вечер връщайки се към хижата, що да видят, хижата се превърнала в къща, имали завивки в леглата си, а на масата скромна гозба и вино. Стъмнило се и си легнали, а от към лозето пак се дочул вик.
Старче, днес умряха триста души и се родиха още триста и един, каква ще бъде съдбата им. Страрчето отговорило, такава каквато аз имах днес, така ще живеят те, докато не ги споходи смърта.
На следващия ден в ранни зори старчето пак нарамило мотиката и почнало да работи лозето си, младежът по него. Вечер връщайки се към къщата, що да видят, къщата се превърнала в замък, имали копринени завивки, а на масата ленена покривка и отбрани ястия. Стъмнило се и си легнали, а от към лозето пак се дочул вик. Старче, днес умряха триста души и се родиха още триста и един, каква ще бъде съдбата им. Страрчето отговорило, такава каквато аз имах днес, така ще живеят и те до смърта си.
Момчето не издържало и запитало, ако ти определяш хорската събда, кажи ми старче, каква имам аз и какво да сторя.
Виж младежо, му отговорил старецът, ти дойде при мен в деня на тежък труд и на оскъдица, ти си роден в ден без късмет и така ще продължи животът ти, ако не промениш нещо у себе си. Послушай съвета ми.
Ще отидеш в определеното село, ще се пазариш за чирак в семейството на заможен чорбаджия, който ти посоча и чак на третата година, като не намери подходящ момък за щерка си, чорбаджията ще я омъжи за теб. После, внимавай като те питат чие е богатството, ти отговаряй, че е чорбаджийско, или че е на жена ти и така ще живееш богато и няма да имаш недоимък, защото късметът не е твой. Преди да се сбогува, младежът попитал за овчаря и крушата, защото и те му били събратя по неволя, а старчето му отговорило. Когато отминеш крушата, ще й кажеш да пусне това, което държи с корените си и тя ще оздравее, а ти не се обръщай да видиш това, което ще се случи, защото то не е твое, а продължи по пътя си. После когато стигнеш овчаря ще му кажеш, че ако иска да се оправи стадото му, на курбан или по празници да дарява най-хубавото агне в околноста, а не както до сега- най-болното от стадото си и така той има шанс да преодолее несполуката си. Така те се и разделили.
Когато младежът навръщане отминал крушата, той й споделил, пусни това, което държиш с корените си, така ще оздравееш. Без да се обръща назад той продължил по пътя си. Крушата с корените си държала торба с крадени пари, тя ги пуснала и те се раздрънчали край нея. Парите не били на късмет и този който ги намери, не би имал сполука с тях.
Когато преминавал покрай овчаря, той и на него споделил, че не бива да бъде скъперник, а на празник и курбан да дарява най-хубавото агне от околността, така и неговото стадо ще се излекува, а инак и той не би имал сполука.

Стигнал младежът до посоченото от мъдреца село, цанил се за чирак в чорбаджийското семейство, и след като изминали три години се оженил за богатата щерка. Изминали още три години, богатството на семейството нараствало, нивите се увеличавали. Един ден го срещат съселяните и го питат, чии са тези ниви младежо, а той скъпернически отговорил, нивите са на moeto. В същия този миг от всички краища на нивите се извили бурни пожари, младежът осъзнал грешката си и извикал веднага, тези ниви, които изгоряха, бяха на moeto, а тези които останаха незасегнати, са на hulite :) и пожарът затихнал от само себе си.

Така младежът осъзнал грешката си и престанал да пише под ника moeto.........

(p.s. горният текст е адаптирана и преразказана българска народна приказка)


Публикувано от hixxtam на 02.06.2007 @ 16:02:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   moeto

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Кървавочервено небе
автор: nickyqouo
354 четения | оценка 5

показвания 23792
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"сполуката" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.