автор: gorski

Минавах често покрай бронзовия паметник на Адам Мицкевич във Варшава. Понякога се спирах и гледах букетите свежи цветя, оставени в подножието му от възрастни и млади поляци. Поетът отдавна беше станал част от националната митология на своя народ.

Родоначалникът на полския романтизъм беше повлиял силно върху цялата по-късна литература, която аз обичам, ценя и понякога превеждам. Но не бях се осмелявал да се докосна до негова творба поради онази боязън, която човек изпитва, щом влезе в храм.
Постепенно у мен се породи желанието този паметник да "проговори" на моя роден език с най-интимните си творби. Съзнавах, че големи български поети и преводачи вече са дали свой ценен принос, като са претворили най-значимите произведения на Мицкевич. Но любовната му лирика не беше представена в своя блясък и пълнота. Времето е безпощадно: остаряват не само оригиналите, но и преводите. И всеки нов преводач има право и дори дълг да направи своя интерпретация, съответна на неговото време.
Преодолях колебанията си и посветих много нощи и празнични дни на страстта да се пресъздава чужд текст на свой роден език. Вече бях изпитвал тази сладка мъка, когато превеждах лириката на Ян Кохановски, друг велик полски поет. Този път опиянението ми продължи дълго - десетина години. През това време аз променях преводите, а те вероятно са променяли мен. Стремях се гласът на младия изгнаник да звучи естествено и посланието му да докосне днешните му читатели.
Надявам се, че бронзът е проговорил.

(Предговор към "Любовна лирика" от Адам Мицкевич, ИК "Светулка 44", 2007, цена 3 лв.)
Книгата току-що излиза и съвсем скоро ще бъде разпространена в някои книжарници, обичащи поезията.