автор: lachistata

Не издребнявай.
За чертите ми не се захващай.
Остави ме, остави...
Не полудявай.
Разбираш ли-
                  въртим се с тебе в кръг.
Не ме анализирай.
Между редове не ме търси.
Тръгвай си...
                 Тръгни!
Разбиваш всяка мисъл,
само в спомени при това,
раздираш всяка дреха.
Забравям хиляди случайности,
забравям, че от думите боли.
                   Дали ще бъда утре себе си?
Не ме причаквай.
В капка на смущение
не чакай да те погледна
                        неудобно.
Не ме разбирай.
Колкото далече да сме стигали
сме губили.
               И губили.
                         И губили.
Не ме поглеждай...