Ни един кръчмар не оставих без работа
(за гинеколозите - да не говорим).
Но този товар ми скърши днес рамото.
Любовта се оказа история.
Твърде лична – и усмихват се хората –
само ти ли си? И какво да ти пука?
А, синчето ти те е повторило?
То и нашите щерки... И внуците...
Е какво? Да не би да не знаят,
че животът е зар – късмет кратък?
И се радват да се запознаем
на бира без захар. И ни е сладко!