автор: kolobarat

Посветено на Б.С.

Излая куче. Тропот. Внезапен вик.
Оттеква писък, детски плач.
Дойдоха в ноща.
Страшни, грозни каменни лица.
Протегнати ръце насила ме отнеха.
Видях баща ми паднал в кръв,
До него майка ми седеше,
Закрила с длан лице.

Оковани, боси крачехме в ноща.
Крачехме в безкрая, докосвайки смъртта.
Зад гърба ни пукаше пожарът
и селото ни рухна в пепелта.

- Еничарин си ти - воин на Пророка.
Бичът остави кървави следи в моята душа.
- Еничарин си ти - воин на Пророка.
Бичът остави кървави следи в паметта.

- Убивай ще те награди султанът.
- Убивай и за теб ще бъде Раят.
- Убивай за да грабнеш вечността.
- Убивай за да победиш смъртта.

И аз убивах. Не щадях
жени, деца и старци.
В битките убивах, не щадях
дори и падналият, молещ за пощада.

Убивах за да стъпя в Рая,
но тлееще у мене истинската вяра.
Мъчех са искрицата да потуша,
но бунтът зрееше в моята душа.

Далечен звън камбанен.
Спомените мои връща в ноща.
Онзи черна нощ......
И закъснялата зора.

Денят разкъсва облаците на ноща.
Тъмнее храмът в утринната ведрина.
От коня слизам, падам в прахта.
" Прости ми Боже "- правя кръст с ръка.

Убих еничарът. Изтрих у себе си пророкът,
След толкова години страшен сън.