ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 846
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 847
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Там, където нас ни няма,
денонощно слънце свети,
топло е като до мама,
цветно е като във цвете.
Ходил съм веднъж за кратко
там, където нас ни няма.
Нищо страшно, щом със татко,
нищо тъжно, щом със с мама.
Пушка там не е потребна.
И расте една голяма
палма ли (не знам), вълшебна!
Там, където нас ни няма.
Който иска, тъй си взима
плодове по триста грама...
Много искам да ни има
там, където нас ни няма.
Публикувано от BlackCat на 01.06.2007 @ 06:44:25
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Там, където нас ни няма" | Вход | 15 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Там, където нас ни няма
от stir на 01.06.2007 @ 08:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Абе, десети и единайсти стих май куцат. Обаче стихото много ми харесва. Много е странно с тези детски стихове... Хем детски, хем не само детски, хем пък хубави тъй или иначе! |
Re: Там, където нас ни няма
от rosy88 на 01.06.2007 @ 08:49:31
(Профил | Изпрати бележка) |
Усмивки и слънчеви лъчи от върха на палма ли, какво ли:)))) |
Re: Там, където нас ни няма
от seso-sms-o на 01.06.2007 @ 11:05:45
(Профил | Изпрати бележка) | | горестнохубаво:)) |
Re: Там, където нас ни няма
от Vesan на 01.06.2007 @ 13:28:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Евала! Така си го написал, че на човек му се приисква да "го има" там, "където нас ни няма"! |
Re: Там, където нас ни няма
от regina (radost6@bluebottle.com) на 01.06.2007 @ 13:33:30
(Профил | Изпрати бележка) | там, където нас ни няма,
има-няма съм към триста грама,
и тека ти по брадата,
хем черешова, хем сладка...
:))) |
Re: Там, където нас ни няма
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 01.06.2007 @ 15:31:04
(Профил | Изпрати бележка) | Това, че говоря във мерена реч,
изобщо не значи, че аз съм поет...
Но с чисто сърце и с открита душа
си мисля, че ти си много наред...
Желая успехи на новата книга,
и слънчице весело да ти намига,
с присвити очи и усмивка вълшебна...
На някого истински да си потребен...
|
Re: Там, където нас ни няма
от joy_angels на 01.06.2007 @ 16:35:45
(Профил | Изпрати бележка) | Боже, Горски! След тая черешова задушница, четейки без да гледам друго освен текста, си помислих, че пишеш за гробищата - там където нас ни няма (все още), но не е страшно ако си за малко (един път) и с мама и тати. Прости заблудата ми. С риск да отнеса майтапи от сайта си признавам объркването с цел следна: Колко зависи от читателя онова, което сме написали, как се възприема. Чели-недочели, видели-невидели, идващи от сватба или погребение, станали накриво, влюбени. А онзи, пишещия, е единственият, който знае всичко behind, цялата история...
Благодарение на коментарите отдолу и на ВНИМАТЕЛНОТО ми четене прозрях красотата на стиха ти! Поздрав, поздрав, поздрав (от там където теб със сигурност те няма)! :))) |
Re: Там, където нас ни няма
от ma_gi на 01.06.2007 @ 18:11:41
(Профил | Изпрати бележка) | Все искаме да имаме това,което нямаме...
Поздрав! |
Re: Там, където нас ни няма
от kristi на 01.06.2007 @ 20:19:22
(Профил | Изпрати бележка) | Там, където нас ни няма,
и небето е по триста грама.
Слънцето в лилаво свети
и е цветно, цветно, цветно...:))
Благодаря ти за настроението! |
Там, където нас ни няма
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 02.06.2007 @ 04:16:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Bravo. Lubitel sam na detskata poezia za vazrastni - spontanna, nevinna, no vse pak alegorichna i dalboka. Paralelno sme vinagi Tam, kadeto ni niama, no vinagi plachem da se varnem otnovo Tam, zashtoto moje bi ne pomnim, che nikoga ne sme si tragvali ot Tam. Mnogo usmivki, Gorski. |
Re: Там, където нас ни няма
от petinka на 08.06.2007 @ 05:55:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Приеми и моите поздравления!!!:-) |
Re: Там, където нас ни няма
от sonnic на 01.06.2011 @ 20:56:18
(Профил | Изпрати бележка) | А къде ли ни няма?! Във вълшебното детство?! Наистина, много казва стихът ти и всеки го тълкува, както го чувства. Мисля, че в това е неговият чар!!!
Поздрави! |
|  |
Начало
ХуЛитери
